Ръцете на моя брат ♥ Албрехт ДЮРЕР
(Dürer's self-portrait at 26)
Несравним занаятчия на гравюрата и една от най-влиятелните фигури на Ренесанса, Албрехт Дюрер (1471 ~ 1528) завещава на поколенията голямо завещание - графики, акварели, живописни платна, планове на здания. Немският художник, математик и изкуствовед е и теоретик на вероятността и геометрията в изобразителното изкуство. Но една емблематична картина осветява с божествена светлост целия му креативен път.
Роден през 1471 година покрай Нюрнберг, Албрехт бил третото от общо 18 деца в фамилията на майстора златар Дюрер. Отрано помагал на татко си в ателието му. И овреме станало ясно, че дарбата му да рисува е по-силна от желанието на Дюрер старши синът му да го наследи в занаята. 18-те деца претендирали доста средства и грижи, по тази причина бащата се захващал със всякаква спомагателна работа. Независимо от съвсем безнадеждното състояние в фамилията, двама от синовете на Дюрер имали загадка фантазия. Те копнеели да развият своя гений в изкуството, въпреки да знаели, че не е по силите на татко им да ги изпрати да учат в Академията в града. След дълги безсънни нощи, двете момчета сключили споразумение между тях. Решили да хвърлят монета… и по този начин да решат ориста си. Загубилият трябвало да отиде на работа в мините и със извоюваното да заплаща образованието на брат си. След дипломирането си, той трябвало да върне жеста на своя брат и да заплати за образованието му в Академията със пари от продажбата на свои картини. Ако средствата не достигнели, трябвало на собствен ред да стартира работа в мините.
В една неделна заран, след черква, Албрехт Дюрер спечелил облога и отпътувал да учи в Нюрнберг. Брат му Алберт почнал работа в мините и в продължение на четири години плащал образованието на Албрехт, чиито студентски работи бързо се трансформирали в сензация. Гравюрите му превъзхождали доста от творбите на неговите професори. След дипломирането си, Албрехт почнал да печели положителни суми от продажбата на своите творби.
Когато се завърнал вкъщи, семейство Дюрер устроило празничен обяд. След незабравимото празненство, изпълнено с музика и смях, Албрехт станал от почетното място, което му определили на масата и вдигнал тост за обичания си брат. В края на речта си той споделил: „ Алберт, благословени мой братко, пристигна твоят ред! Вече можеш да отидеш в Нюрнберг и да сбъднеш фантазията си, а аз ще се погрижа за теб. ”
Всички погледи били вперени в Алберт, който стоял в другия завършек на масата. Сълзи се стичали до бледото му лице. Тежка въздишка се отронила от устните му и той безшумно прошепнал: „ Не, не… ”
Събрал сили Алберт и най-накрая се изправил. Изтрил сълзите си, погледнал лицата на всички присъстващи, които толкоз обичал, протегнал ръце към лицето си и рекъл: „ Не, братко. Не мога да замина… Вече е прекомерно късно за това. Виж единствено, виж какво сториха тия четири години в мините с ръцете ми! Костите на всеки от пръстите ми са чупени най-малко един път, наскоро дясната ми ръка бе изумена от артрит, не мога да държа даже чашата си по време на тост, камо ли да рисувам красиви линии на пергамент, да държа молив или четка… Не, братко мой, за мен е към този момент късно. ”
Повече от 500 години са минали от времето, когато Албрехт Дюрер сътворява една от най-ярките си картини, отдавайки респект към саможертвата на своя брат - загрубелите ръце на Алберт, отправени в молитва към небето. Нарича я просто „ Ръце ”, само че не след дълго целият свят ще я заобича като „ Молещи се ръце ” – облик на чистата братска любов и апостолска святост.
(Praying hands (German: Betende Hände), Albrecht Dürer, 1508)
По материал на:
Картина: Praying hands (German: Betende Hände), Albrecht Dürer, 1508, en.wikipedia.org
*Dürer's self-portrait at 26, chinaoilpaintinggallery
